Постинг
09.04.2019 11:15 -
За страшния край на смъртта
Синът на пророка Сюлейман (алейхи селям), починал, а той се натъжил и проливал сълзи.
Тогава Всевишния Аллах изпратил при него два ангела в човешки образи. А
нгелите му казали, че спорят за нещо.
Единият от тях казал:
- Този човек мина през посятата от мен нива и потъпка пшеницата ми.
Другият отговорил:
- Както си вървях, изведнъж на пътя видях посята пшеница. Той е посял на пътя, нямаше откъде да мина и минах през нивата.
Пророкът Сюлейман се обърнал към единия с въпроса:
- Защо си засял пшеницата на пътя? Разбира се, че човекът ще мине оттам!
Тогава ангелът му отвърнал:
- Добре, а може ли толкова да се натъжаваш заради смъртта? И смъртта е един път, по който всеки ще мине. Не само твоят син.
След това пророка Сюлейман се успокоил.
Наистина е така. Смъртта е един път.
Път за всеки. И няма човек, който да не минава през него.
За всяко нещо има изключение, но за смъртта няма.
Всеки ще я вкуси - и беднякът, и богатият, и ученият, и жестокият...
Но само дано смъртта не дойде внезапно, за да имаме време да се разкаем за греховете си.
Пророка Мухаммед, (алейхи селям), е казал, че внезапната смърт не е хубава за тези, които не са се разкаяли.
Затова винаги трябва да търсим опрощение от Всевишния и да не забравяме, че смъртта може да ни застигне всеки момент.
Страшната смърт не е причина за безпокойство.
За подготвените вярващи смъртта може да е благоволение. Може да е причина за опрощаване на греховете.
Във връзка с това достопочтената Айша радиАллаху анха разказва:
- След като видях смъртта на Пророка, вече не се страхувам от нея.
Защото след неговата смърт вече не завиждам на тези, които дишат спокойно.
И Хасан Басри се усмихнал, когато умирал.
Малик ибн Динар го видял в съня си и го попитал:
- Учителю, преди смъртта си се усмихна, каква бе причината? Хасан Басри му отговорил:
- Когато ангелът на смъртта Мелекул Меут идваше да вземе душата ми, чух да му казват следното:
"Вземи душата на Хасан с лека трудност, защото има съвсем малко грехове. По този начин да му се опростят и той да дойде пречист на този свят."
След като чух това, се усмихнах.
За това и Юмер ибн Абдулазиз е казал:
- Не искам смъртта ми да е лека. Защото тя е последната възможност на вярващия да се опростят греховете му или да спечели награда(севаб).
Стига вярващият да е готов за смъртта духовно, във всеки момент да се разкайва за грешките си.
Лошо е, когато смъртта го свари неподготвен.
Затова Пратеникът на Световете саллеЛЛаху алейхе уе селем ни поучава във всеки момент да търсим опрощение от Всеопрощаващия, като самият той седемдесет пъти на ден се разкайвал.
Нека Всевишния Аллах опрости грешките ни.
Амин...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
