- На село ше дойда, мила ми бабо,

да си поседем с тебе и дедо...

дорде са ни не още забранили,

да ходим по кощи и по роднини...

 

Ам най-напреш некво да питам,

та сетне по барчинкине да са не преплитам, да тросем некаде некав обхват,

на комшийски интернет без ясак(забрана)...

 

На село имате ли рутер бабо,

как общувате вие със дядо?

На живо или на чат ви е мохабета,

с вашите мили синчета?

 

—За каков ли ма питаш ти рутер ?

Подмесила съм тесто бутер,

вита баница ше мочем да правем,

че с айренчек си йе йетце галем...

 

-Ам бабо, оти ми нищо  не каза,

на село имате ли интернет ?

- Кинасу имаме ни стига сине,

двор широк, и кощичка от кал и плет...

Зайчкове рипкат покрай нам,

кокошкине вав пологан лежот,

мулено са вале на харманан

и пчелицине жужот, жужот....🐝

 

-Как ли да се сетим с тебе бабо,

или ше е по-добре да думам с дядо?

Попитай го моля те сега,

дорде не е отишъл още за дърва...

Знае ли дядо, на село имате ли Уай Фай ?

-Кина ли на син лу разпитваш,

га са ворне той уморен и строшен,

му не требва ни будилник ни вай Фай,

имаме си куче да ни буди с лай...

 

-Ах, бабо, как да та питам,не знаем,

имате ли лаптоп на село ?

Или да зьомам от бунно на заем,

че моес е пак развален ?

-За кина ни е лаптопан, сине,

живота и без нега ше са мине...

Да го хасабем и нега,

санки ми ни стига дедвата ти гега?

 

-На село, мила моя бабо имаш ли смартфон?

-Немам майци, ни смартфон, ни телефон...

Имаме си каматан залез за фон...

Гльодаме го без насита,

сьоднали ашемлай с дедо ти на прага,

да на рука никой са не пада...

Усамотеваме се, но вече от умора...

- Бабо, на село имаш ли Фейсбук ?

- Немам сине махмурлук,

имам градинка с праз лук зелен..

Хубавко е напоен и подреден.

 

- С дядо имате ли Туитър, бабо ?

- За какво ми е бе чедо,

прясно мляко пием по литър?

 

- И пак те питам бабо, имаш ли си чат ?

- Не, сине, не, то ми и не требва...

Слушаме щурците, птичките как звучат,

котките как мъркат и кравите мучат...

 

- И още да попитам бабо,

на село имаш ли си Инстаграм ?

- Не, сине, не, то си имам още акъл и срам,

та да са вкарвам вав Харам..

На мене дедо ти ми стига,

то живота си отиде...

Пристанахме си по на седемнайси

и правем шюкюр знай си...

Прекарахме живота си

без кола и телефон,

без телевизор и касетофон,

без много и модерни дрехи,

без дискотеки и ресторанти...

Не останахме ни гладни,

ни голи, нито бедни...

Изминаха седемдесет години

в почит на близки и роднини,

с раздаване на обич към децата...

Като не свърши остана

и за двама ни в сърцата...

Но Никога да не забравяме

за обичта към Най-Любимия,

Най-Щедрия и Милосърдния,

дарил ни всичко за да бъдем ние...

За да бъдете и вие...

----------Boylu----------