Сестрата придружи изтощен, загрижен млад мъж до леглото на възрастен човек. „Синът Ви е тук.” - прошепна тя на пациента. Тя повтори тези думи няколко пъти, преди пациентът да отвори очите си.
Той беше под въздейтвието на успокоителни, заради болката от сърдечния удар. Възрастният мъж с премрежен поглед видя посетителя си, стоящ острани на стойката за кислород.
Пациентът протегна ръката си, а младият мъж я обгърна със своята, изричайки окуражително послание.
Сестрата донесе стол до леглото на болния.
През цялата нощ младият мъж остана там, стискайки ръката на възрастния мъж, вдъхвайки му надежда с думите си.
Умиращият мъж не каза нищо, докато беше толкова близо до сина си.
На зазоряване, той почина.
Младият мъж постави на леглото безжизнената ръка, която цяла нощ бе държал, и отиде да съобщи на сестрата за смъртта на пациента й.
Докато сестрата правеше необходимото, мъжът търпеливо чакаше.
Когато тя свърши задълженията си, започна да изказва съболезнованията си към младия мъж.
Но той я прекъсна: „А кой беше този мъж?”, попита той.
Слисана, сестрата отговори: „Та аз мислех, че това е вашият баща?!”
„Не, този човек не е мой баща. Не съм го виждал никога преди в живота си.”
„В такъв случай защо не казахте нищо, когато ви отведох при него?!” – изумено попита сестрата.
Младият мъж отговори: „Аз също знаех, че той се нуждае от своя син, а синът му просто не беше при него.
Когато разбрах, че този възрастен човек беше твърде болен за да каже дали съм или не съм аз негов син, тогава осъзах колко много се нуждаеше той от мен.” ... Превод от английски език