Делото приключи и за да се прибера в офиса,на автобусната спирка трябваше да изчакам нужният ми автобус Жената от снимката беше сложила торбите си на едно от местата за сядане.
Дойде друга жена,която по облеклото си личеше,че е гражданка:
-Вдигни тези неща от тук,не виждаш ли,че това е място за сядане?-и се сопна тя.
Селската женица взе торбите без да каже нищо и ги сложи на земята,но садалките се бяха измокрили
Гражданката отново се сопна на жената от село:
-Виж,виждаш ли?
Селската женица отново без да проговори извади от пазвата си бяла кърпа много добре сгъната-с везани краища,която може би носеше като резервна и започна да бърше изцапаното-почисти го идеално...
Тогава аз се опитах да я заприказвам:
-Леличко,какво носиш в торбите?
-Билки-цикория, горчица и други,брала съм ги високо в планината и отивам на кварталния пазар,да се опитам,да продам нещо.
Погледнах строго към гражданката,а тя разбра,че ще и кажа нещо и ме изпревари в отговор:
-Ама...
-И вие сте права,но бяхте много рязка-и казах,безз да чакам да я чуя.След което се обърнах към леличката и я попитах:
-Ако продадеш всичко това,колко пари очакваш да вземеш ?
-Моята цел е ако мога 40-50 лири да взема.
В този момент исках да и кажа:-Вземам ги всичките,но не можах,защото имаше много хора и се страхувах,да не би жената да се обиди.
В този момент,това,което тя не можа да каже на другата жена го каза на мен:
-Абе синко,на теб длъжна ли съм да давам обяснение?-замръзнах.Така и не успях да кажа,че искам да ги купя.
Качихме се в един автобус,седнах до нея.
След като събрах смелост и казах:

-Виж лелче,причината,за да те попитам е,защото искам да ги взема всичките.Но ти се ядоса,нахока ме...
С неудабство,но чистосърдечно ми каза:
-Не,не съм се ядосала на теб,много съм изморена.Докато събера тезе билки-наведена,клякай,ставай-изморена съм,за това.Години години правя тази работа.Имам син на 42 години,когато беше на 6 месеца ослепя,след време останах вдовица,а трябваше някак да преживяваме.Какво да се прави ? Отгоре на всичко това и психически не е добре.Миналата седмица изпил всичките си лекарства наведнъж,добре,че комшиите го видели та извикали бърза помощ.Когато дойде на себе си ме пита:-Майко,защо ме спасихте?А какво трябваше да направя майка съм,майка.
-Хайде,продай ми малко билки.-От втората торба извади торбичка и я напълни,но се оказа,че е пробита.Извади втора и тя ползвана като първата.
Дадох и 20 лири,толкова се бях изплашил,че си помислих,ако и дам 50 ще я ядосам.В същото време тората бе измакрила и седалката в автобуса.
На билетопродавача казах:"Не се сърди,горката,тя така изкарва прехраната си."
На пазара,по спирките,по пътя такива лелички,братя и сестри винаги е имало и има.Стоят пред своите билки-сухи и сушени,но количествата им са винаги ограничени.А от вътре в мен се надига глас,отново искам да кажа:“Тези всичките искам аз да ги купя“,за да не стоят напразно в този сняг и студ,в тази дъжд...
Преди няколко дни беше 8 март-ден на жената...
Ето,това беше денят на тази жена.Тази истинска жена...
Дали въобще се е сетиле за празникът на жената?
Между другото,когато тя разказваше за синът си,очите ми се напълниха и едвам преглъщах сълзите си...
Благодарих на Всевишният и Го молих, да ми възможност, да ми даде сила да помогна на тези хора ..
С този мой разказ,се опитах да споделя живота-съдбата,на всички жени,продаващи своя стока,които виждаме зад тезгяха(щанда) и за тези които остават не видими за нас.Жени,изпълнени с търпение,като тази леличка отдала се,посветила се... превод от турски