Майка ми не винаги казваше истината .... осем пъти ме е излъгала във важни моменти от живота!
Историята започва с моето раждане.
Аз съм роден като единствен син в много бедно семейство ... беднотия, до такава степен че не сме имали достатъчно храна, камо ли за нещо повече. 
По някога се случваше да имаме малко ориз у дома ... 
Майка ми приготвяше скромна храна и винаги слагаше и нейния дял в моята чинията казвайки: 
1-♥ „Яж, сине мой, аз не съм гладна.”
Това бе нейната първа лъжа!
Когато малко отраснах майка ми, при завършване на домакинската работа, отиваше до реката, която се намира под къщата ни, надявайки се да хване риба за да би ме хранила със здравословна храна за да раста и да се развивам като всяко друго дете. 
При една благополучна ситуация, благодарение на Аллах, дори е успяла да улови две риби. 
Бързо се прибра в къщи cготви двете риби и ги постави пред мен. 
Аз малко по малко изядох едната риба, а майка ми взе да яде онова, което беше останало след мен по костите. 
Виждайки това, сърцето ми затуптя от вълнение и поставих другата риба пред майка ми и тя я върна с думите: 
2- „Сине мой, изяж и тази риба нали знаеш, че аз не обичам риба.”
Това бе нейната втора лъжа!
Времето минаваше, и дойде деня б който аз тръгнах на училище. 
Тъй като ние несме имали достатъчно средства, за да ходя на училище, майка ми отишла в магазин за дрехи и се договорила със собственика да продава дрехи по къщите на известни и богати хора. 
В една студена и дъждовна нощ, майка ми е останала по-дълго на работа. 
Чакайки я у дома си, аз се притесних за нея и излязох да я търся. 
И я видях да носи чанта с дрехи и да чука по вратата на чужда къща. 
Аз викнах и рекох: „Maйkoooo, хайде идвай, да се прибираме в къщи вече е късно а и студено. 
Можеш да продължиш утре сутринта”
Тя се усмихна и каза:
3- „Сине мой, аз не съм уморенa.”
Това бе нейната трета лъжа!
Дойде ден полагане на училищните изпити. 
Въпреки че беше много горещо, майка ми искаше да дойде с мен в училище.
Слънцето направо изпичаше земята а повърхност пясък пареше. 
Аз влязох в училището, а тя остана да чака в училищния двор, правейки дуа за моя успех.
Когато свършиха изпитите, аз излязох от училището, а тя ме посрещна с топла майчина прегръдка, изпълнена с любов и милост. 
В ръцете държеше хладен и освежаващ сок, който тя е купила за мен.
Когато започнах да пия, аз се обърна и я погледна, надолу по челото й се сливаха капчици пот. 
Аз и подадох кутийката със сок и й казах:
„Майко, пийни!” А тя каза:
4- „Сине, само ти пий. Аз не съм жадна.”
Това бе нейната четвърта лъжа!
След смъртта на баща ми, майка ми е живяла много труден вдовишки живот. 
Поела цялата отговорност за издържане на къщата, просто - тя трябваше да се погрижи за всичко. 
Животът стана труден и ние често гладувахме. 
В съседство с нашата къща живее чичо ми, който беше много добър човек.
Той често ни изпращаше храна да задоволи глада ни. 
Когато съседите видяха, че нашето положение стана нетърпимо, посъветвали майка ми, която все още бе млад, да се омъжи за човек, който да ни помогне. 
Въпреки това, майка ми отказа този съвет с думите:
5- „Аз нямам нужда от любов.”
Това бе нейната пета лъжа!
След завършването си, получих предложение за добра платена работа в една компания и аз реших да поема грижите за къщата. 
Също така здравето на майка ми започна да отслабва, вече не можеше да продава дрехи по домовете, а започна да продава на пазара зеленчуци.
Когато тя отказва да спре да работа, аз отделих част от заплатата си и й я дадох, а тя отказа да я приеме, казвайки:
6- „ Сине мой,Пази си парите, аз имам достатъчно за себе си.”
Това бе нейната шестата лъжа!
Независимо от това, че аз започнах да работя непрекъснах обучението си и скоро завърших магистратура. 
С постигнатия успех се увеличиха и доходите ми. 
Немската компания ми предложи добра работа в централата си в Германия. 
Аз наистина много се зарадвах, и така започнах да мечтая за нов щастлив живот.
След като отидох и уредих положението си обадих се майка и я помолих да дойде да живее при мен. 
Но тя не искаше да ме безпокои и ми каза: 
7- „Синко, аз не съм свикнала да живея удобно.”
Това бе нейната седма лъжа!
С течение на времето, майка ми все по-бързо остаряваше и не след дълго и бе дадена диагноза злокачествен рак. 
В този трудни момент, трябваше някои да и помага.
Какво бих направил, когато между мен и моята любимa майка има много държави? 
Оставих всичко и се върнах в къщи. 
Намерих майка в леглото. 
Когато ме видя, тя се опита да се усмихне. 
Сърцето щеше да ми се пръсне,когато я видях изтощена и слаба. 
Това вече не беше майка ми която познавах .... 
Сълзи започнаха да се сливат по бузите ми, но тя и в този момент се опита да ме утеши с думите: 
8- „Сине, не плачи, аз не изпитвам болка.”
Това бе нейната осма лъжа!
След ,като изрече това, тя затвори очи и повече не ги отвори.
Всеки, който се радва на благодатта живи родители, аз казвам:
„Пазете този благодат, преди да сте наскърбен за неговата загуба.”
На всеки, който е загубил своята любима майка, аз казвам:
„Винаги си спомняйте, колко много се е изморявала заради вас. 
Молете се на Аллах,
да й прости и да й се смили.”