Големите ислямски учени, за да посочат на човека стойността на дадените му качества, ни показват различни примери и събития, за които да размислим. Целта на примерите е да опознаем добре тези блага, за да ги използваме рационално.
Големият учен Имам Биргиви разказва:
"Умът, знанието и здравето разговаряли.
Умът се представил така:
- Ако ме нямаше, човек щеше да полудее, нямаше да бъде човек. И ако един човек е луд, то той не може да бъде отговорен за спазването на религиозните си задължения. Аз съм толкова важен за пълноценното съществуване. Само чрез мен се разбира приятелството, врага, ползата и вредата от дадено нещо.
Знанието казало:
- Ако ме нямаше, хората щяха да бъдат невежи. Нямаше да има уважение и почитание. Сънят на знаещия е по-полезен от молитвите (ибадета) на невежия. Всеки страни от невежите хора. Аз съм като една корона. Който ме сложи на главата си, се извисява като владетел и заема място сред уважаваните.
Дошъл ред на здравето и то казало:
- Мястото, което заемам в човешкото тяло, е такова, че ако човек не ме притежава, всичко останало губи стойността си. Ако дарите един човек с богатство, ако аз не съм с него, той не може да оцени и усети вкуса на богатството. Всички казват "Преди всичко здраве" и най-напред търсят мен. Затова и молитвите (ибадетът) чрез мен се осъществяват.
След като всички претендирали, че са много важни качества, започнали да се карат.
Помислили и решили да се обърнат към разума.
И трите отишли при разума и поискали да определи кой е най-важен.
Разумът не бил толкова развълнуван като тях и не взел страната на никого, само си казал мнението:
- О, ум! Казаното от теб е вярно. Ако те нямаше, човек щеше да полудее. Човечеството ще загуби своята същност. Но имаш един недостатък, ако успееш да го преодолееш...!
Умът попитал:
- Какъв е моят недостатък?
Разумът му отговорил:
- Когато човек се ядоса,ти не му се противопоставяш. Когато се разгневи,ти го напускаш. Оставяш гневния човек като луд. Ако не го напускаш тогава и продължиш да властваш над него,то той в един момент няма да полудява и няма да прави и най-безумните неща. А ти какво правиш? Когато гневът дойде,ти излиташ като птица и оставяш човек да прави неща, които и лудите не правят.
Дошъл ред на знанието.На него разумът му казал:
- О,знание!И ти казваш истината.Ти си като корона на главата на хората,правиш ги владетели.Чрез теб хората печелят уважение.Ценността на ибадета,приятелите,враговете,доброто и злото се разбират чрез теб.Но и ти имаш недостатък.
- Какъв е той? - попитало знанието.
Разумът търпеливо му отвърнал:
- Твоят недостатък е, че не можеш да понасяш съперници. Не можеш да се спасиш да не бъдеш завистлив към останалите учени хора. Ако не завиждаш на останалите, ще бъдеш уважаван. Ако не бъдеш ревнив, стойността на твоето знание ще бъде неповторима. За съжаление не виждаме това в много учени и не ставаме свидетели на тяхната поносимост.
Разумът се обърнал и към здравето:
- О, здраве! И твоите думи са верни. Ако те нямаше, нито богатството, нито някое друго благо щеше да има стойност. Но и ти имаш един недостатък.
Здравето веднага попитало:
- Какъв е моят недостатък?
- Недостатък е това, че когато ти се "настаниш" при един човек, го караш да си мисли, че повече няма да се разболее, че здравето няма да го напусне. Здравият човек разбира твоята стойност едва когато те загуби. Ако те ценеше тогава, когато те има, ако благодареше за това, твоята ценност щеше да е по-голяма. А ти караш хората, вместо да мислят, да бъдат невнимателни." Скъпи читатели,дойде и нашият ред,нашето положение.
Какво ще кажете?
Когато сме разумни и гневът ни сполети, вземаме ли предпазни мерки?
Когато сме разгневени, казваме ли, че сме като луди?
Стоим ли далече от вземането на важни решения?
Смятаме ли в този момент да победим гнева си?
А знаещите от нас, оставяте ли далече завистта?
Не смятате ли, че всички имат право на уважение и почит? Упреквате ли, или унизявате останалите?
Отхвърляйки завистта, отказвайки се от съперничеството, можете да защитите достойнството на знанието.
Знаейки стойността на здравето, оценяваме ли го така, както би трябвало да бъде.
Досещаме ли се, че здравето може да ни напусне и какво правим по този въпрос?
Ако желаете, нека зададем тези въпроси на собствената си съвест и да си отговорим.
Да видим какъв ще бъде нашият отговор и какво ще открием. ЗЛАТНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСЛЯМСКАТА ИСТОРИЯ
на Ахмет Шахин