„Кажи ми какво да правя, 

за да влезна в Дженнета и да се спася от Огъня на Джехеннема." 

Пророкът (с.а.с.) отвърнал:

 „Ти ме попита за нещо много велико.

 Но ще бъде много лесно за онзи, който Аллах улеснява. 

Служи на Аллах и не съдружавай с Него. 

Изпълнявай петкратния намаз, 

давай задължителната милостиня зекят,

 говей през месец Рамадан и иди на Хадж."

 След това Пратеникът (с.а.с.) попитал: 

„Искаш ли да ти покажа вратите на доброто:

 говеенето е предпазване от вършенето на грехове и от Огъня на Джехеннема, 

милостинята зекят и среднощния допълнителен намаз потушават греховете, 

както водата потушава огъня." 

След това цитирал думите на Аллах Теаля, Който е казал:

 „И напускат постелите си,

 и със страх и копнеж зоват своя Господ,

 и от онова, което сме им дали, раздават.“

 (Св. Коран 32:16) 

После каза:

 „Да ти кажа ли за самото начало на въпроса, 

за неговия стълб и най-висшата му точка.“

 Казах: 

„Да, о, Пратенико на Аллах."

 Тогава той отговори:

 „Началото на въпроса е отдаването на религията,

 стълбът е намаза,

 а най-висшата част – това е усилието в борбата по пътя на Аллах."

 Пророкът (с.а.с.) продължил, казвайки:

 „Да ти кажа ли как да постигнеш всичко това?"

 Муаз ибн Джебел (р.а.) попитал:

 „Ще бъде ли използвано срещу нас това, което нашите езици са изрекли?“ 

Мухаммед (с.а.с.) отговорил: 

„Повечето хора ще бъдат хвърлени с лицата надолу (в Джехеннема)

 заради плодовете на техните езици.“

Способността да говорим и да се изразяваме различава хората от животните. 

Правилното използване на този голям дар

 или неговото отсъствие различава добрите

 и сполучилите от лошите и неуспелите.

Муаз попитал за вечния успех. 

В отговор Мухаммед (с.а.с.) споменава и задължителните,

 и допълнителните дела, които изпълват целия живот на мюсюлманина. 

Но след това ни се напомня за важността на това да опазим нашия език.

 С други думи, не се ли грижим за неговото опазване,

 то това ще подкопае всичките ни добрини. 

Нашият Пейгамбер (с.а.с.) ни предупреждава да пазим езиците си, 

като ни казва:

 „Понякога човек казва нещо добро,

 но всъщност не осъзнава какви ще бъдат последиците от тяхното изричане. 

Но спечелва задоволството на Аллах до Деня,

 когато ще се срещне с Него. 

От друга страна, понякога човек казва нещо лошо,

 но всъщност не осъзнава колко големи ще бъдат последствията от тези думи.

 И така той си навлича гнева на Аллах до Деня,

 в който той ще се срещне с Него."

 (Тирмизи, Ибн Маджа)

В миналото Ислямското общество си служило широко с думите. 

Четенето и писането не били обичайни и характерни.

 Хората се гордеели с умението си да боравят с думите,

 като създавали проза и поезия. 

Човек вдъхвал респект с думите си. 

Само със силата на думите си те сривали репутации,

 започвали войни и въздействали върху живота на хората по начин,

 по който и сегашните медии влияят, но в по-голям мащаб. 

Тогава, както и сега, те са били голяма сила,

 подобна на силните зверове в джунглата. 

Ислямът опитомява този звяр.

 Той ни напомня, че всяка дума, която изричаме,

 се записва от меляике, 

и че един ден ще бъдем отговорни за думите си. 

Казва, че величието на човек се състои не в това колко е силен,

 когато си служи с думите, 

а в това колко е внимателен, когато борави с тях. 

Освен това ни повелява, че е по-добре да замълчим,

 отколкото да кажем нещо лошо. 

И по-добре е да кажем нещо добро, отколкото да замълчим.

В днешно време има училища, в които всеки може да се научи да чете, 

пише и говори чужд език. 

Но учениците, които учат там, 

никога не биха могли да се научат как да контролират тази огромна сила,

 за да я използват само когато налагат истината 

и разпространяват доброто и да не я използват, 

за да налагат лъжата или да разпространяват злото.

Има много неща, 

които сме забравили и които трябва да направим, 

ако искаме да променим това.

 Голяма грешка е мюсюлманинът да мисли, че говоренето няма свои последствия,

 че може да каже каквото и да е, без да го е грижа за последствията. 

Такова отношение и мислене, което преобладава днес, 

води до вършене на какви ли не грехове, 

като например:

клюкарстване, нечестност, двуличие,високомерие, подценяване на хората, 

злословие по нечий адрес, скандали и корупции.

 Всяко едно от тези неща е определено ясно от Корана като голям грях.

 Лечението на всички тях ще започне тогава,

 когато се научим да използваме езика си по правилен начин.