‎"Беше сряда и се прибирах се от вечерния курс...
всяка дума от лекцията, която слушахме беше в главата ми.
Шейхът ни говореше за това как Аллах (с.т.) напътства хората, чрез внушението.
Как всяко дело на истински праведния човек е правилно,
защото идва интуитивно, идва от сърцето, идва от имана.
Колкото по-голям е иманът на човек, толкова повече интуицията му към доброто и правилното се засилва. Карах към вкъщи и размишлявах върху чутото...
и както си карах ми хрумна да се отбия и да си купя бутилка мляко.
Казах си: „Ами аз май имам мляко вкъщи, няма да спирам”
и продължих напред.
След малко обаче видях,
че трафикът по 7-ма улица е по-малък и реших да не минавам по обичайния път,
а да отбия по 7-ма и да спестя време.
Тъкмо завих и гледам на витрината на магазина вдясно огромен надпис „промоция на мляко”.
Като всеки човек и аз обичам промоциите, казах си:
„Е на това му се вика късмет, чудех се да си купя ли да не си ли купя, и хоп – промоция.
Чудна работа!”
Та...купих
и продължих по пътя.
Kато стигнах до квартала преди този, в който живея, за мое голямо съжаление попаднах на огромно задръстване.
Някакъв камион беше препречил пътя и нямаше мърдане ни напред, ни назад. Помислих си:
„Уж исках по-бързо да стигна, пък то какво стана....
ако не бях влизал за мляко сигурно щях да го избегна...”
чакахме, чакахме, никой не идва да отмести камиона.
Хората започнаха да нервничат...
Взех си нещата и излязох за малко от колата да се поразтъпча (в квартал като този не е добре да оставяш каквото и да е в колата си...).
Както си стоях отвън изведнъж чух някакъв детски плач,
беше толкова силен, идваше някъде от близо...
и ставеше все по-силен и по-силен...запътих се към къщата от която се чуваше. Не знам защо, но позвъних на вратата.
От вътре се чу глас „Кой си ти? Какво искаш?”
Вратата се отвори и пред мен застана млад мъж, имаше много странен и измъчен вид.
Нещо ме накара да извадя млякото от чантата си и да му го подам.
Мъжът мигновено грабна млякото и се втурна вътре към кухнята.
Видях жена, която държи малко бебе, а то плачеше толкова безпомощно, умоляващо....
жената недоумяваше какво става, но вдигна ръцете си и изрече:
„Велик е Аллах и Милостив е Аллах към своите раби”.
Докато тя даваше млякото на детето мъжът се върна при мен и ми каза:
„Аллах ли те изпрати!?
От 2 дни не можем да дадем на детето си друго, освен вода,
тъкмо се молихме на Аллах да се смили над нас,
когато ти дойде.
Велик е Аллах и Всемилостив е Той!”

http://islam.forumup.com/viewtopic.php?t=1237&mforum=islam