Веднъж една мъдра жена пътувала сама в планината.

По време на пътуването си открила рядък и скъпоценен камък.

На следващия ден по пътя срещнала прегладнял пътник

и отворила чантата си,

за да му даде малко от своята храна.

Гладният пътник видял скъпоценния камък

и помолил жената да му го даде.

Тя го направила без дори да се поколебае.

Пътникът си тръгнал,

доволен от хубавия си късмет.

Мъжът знаел, че камъкът е достатъчно скъп,

за да му осигури спокойствие до края на живота му.

Няколко дни по-късно обаче той се върнал да търси жената,

за да й върне камъка.

Открил я и й казал:

„ Размислих...,

знам колко ценен е този камък,

но ти го връщам

и се надявам да ми дадеш нещо много по ценно

– дай ми това в теб,

което те накара да ми подариш камъка”.