Един ден Малик бин Динар срещнал едно детенце, което си играело с пръст, като ту се смеело, ту плачело.
Той решил да му даде селям, но в душата си почувствал гордост и се отказал. После упрекнал своята душа:
 - Ей, лоша душа! Пратеникът /с.а.в./ даваше селям както на големите така и на малките. А коя си ти, че виждаш в себе си нещо голямо?...
След това се приближил до детето и му дал селям.
Детето повдигнало влажните си очички и казало:
- Уе алейкесселям уе рахметуллахи уе беракятюх, о, Малик бин Динар!
Малик, който останал изумен казал:
- О, детенце! Как ме позна, след като до сега не си ме виждало?
Детенцето, което наистина било много мъдро отговорило:
- Моята душа се е срещала с твоята в света на душите, а сега Всевишният Аллах ме запозна с теб…
Малик, който разбрал, че в това дете има нещо, запитал:
- Каква е разликата между ума и душата?
Детенцето със сладка усмивка казало:
- О, Малик! Душата бе тази, която ти пречеше да ми дадеш селям, а разумът те подтикна да ме поздравиш…
- Добре, а защо си играеш с пръстта? – запитал Малик.
- Защото от нея сме сътворени и отново в нея ще се превърнем.
- Виждам, че когато си играеш с нея, ту плачеш, ту се смееш!…
- Да, така правя. Когато се сетя за мъчението на моя Господ, аз плача. А когато се сетя за Неговата милост, аз се смея…
- О, чисто създание! Какъв грях имаш ти, та плачеш? Ти си невинно!...
- О, Малик, не говори така! Аз постоянно виждам как майка ми разпалва големите дърва с малките. Затова плача!...
Думите на детето се забили като остри стрели в сърцето на Малик, който се сгромолясал на земята и започнал да ридае…

Ах, ах! Какво да кажем ние, които изцяло сме отдадени на този свят? Нито в очите ни има сълзи, нито трепет в сърцата ни! О, горко ни!...