Моята майка имаше само едно око… Това ме караше да се отвращавам от нея… защото ми причиняваше неудобство…
Тя работеше като готвачка в училището, в което учех аз, за да издържа семейството ни.
Един ден… в основното училище тя дойде при мен, за да ме погали.
Наистина се почувствах много неудобно… Как можа да ми го причини!
Направих се, че не я познавам и я погледнах с поглед изпълнен с отвращение.
А на другия ден един от учениците ми рече… Майка ти е само с едно око… Уф!
В този момент ми се прииска да погреба душата си и майка ми да изчезне от живота ми.
На другия ден я срещнах и й казах:
Направи ме за смях, защо не умреш?!!
Но тя не ми отговори !!!
Не се поколебах в това, което казах… И не помислих за думите си, защото бях много ядосан.
И не ме интересуваха нейните чувства…
Пожелах да напусна това място…
Учех с всички сили и получих стипендия да продължа образованието си в Сингапур.
И наистина… заминах… завърших образованието си… после се ожених… купих си къща… родиха ми се деца… и бях много щастлив и спокоен в живота ми.
Но в един ден… майка ми дойде да ни посети… не бе ме виждала дълги години… и никога не бе виждала внуците си.
Изправи се пред вратата, а децата ми започнаха да се смеят.
Извиках със силен глас:
Как смееш да идваш и да плашиш децата ми?... Махни се от тук!!! Веднага !!!
А тя отговори със спокойствие:
“Съжалявам… Сигурно съм сбъркала адреса…”
И изчезна…
 Един ден получих писмо от училището, c което ме кани да се върна у дома.
Излъгах жена си, като й казах, че ще пътувам по работа…
След събранието отидох до старата ни къща, в която съм израснал, само да я видя !!!
Съседите ме известиха, че майка ми… е починала.
Имаше оставено писмо за мен;
Съжалявам за моето идване в Сингапур, и затова че изплаших децата ти.
Бях много щастлива, когато чух, че ще идваш за събранието.
Обаче аз не мога да стана от леглото си, за да те видя…
Съжалявам, че ти причиних толкова неудобства в живота ти.
Знаеш ли… когато ти беше малък претърпя злополука и загуби едното си око.
И като всяка майка, нямах сили да те оставя да растеш с едно око…
И затова… ти дадох окото си…
Бях много щастлива и горда, че моят син ще вижда света с моето око.
…С моята обич…
…Твоята майка…

Хвала на Аллах! Ако милосърдието на майката към детето си е такова, какво ли представлява милосърдието на Всемилостивия Аллах?!!
Ебу Хурейра (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
“Наистина, Аллах притежава сто милости. Отдели една милост и я пръсна между създанията Си, с която да са мили и нежни между тях. С тази милост дивият звяр е нежен към рожбите си. А с другите 99 милости Аллах ще си смили над Своите раби в Съдния ден.”
Омер ибн Хаттаб дошъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) с пленени хора.
А една жена от пленените щом намери дете в пленените веднага го вземала в скута си, накърмяла го и го прегръщала.
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни рече:
“Как мислите, дали тази жена ще хвърли детето си в Огъня?”
Рекохме:
“Кълнем се в Аллах, няма да може да го хвърли.” А той ни рече:
“Аллах е по-милосърден към рабите Си от тази към детето й.”
”Един човек дошъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и казал:
”О, Пратенико на Аллах! Кой е най-достойният от хората за моето добро съжителство?”
Рече: ”Майка ти.” ”А после кой?” Отговори: ”После майка ти.”
Рече: ”А после кой?” - “После майка ти.”
Рече:
”После кой?” Рече: ”Баща ти.” 

Един ден една майка попитала сина си:
"Ако ослепея един ден, какво би направил?"

Синът отговорил: "Ще намеря най-добрият специалист по очни болести в света.Но ако това се случи с мен, тогава ти какво ще направиш?"

Майката отвърнала:" Аз ще даря очите си за теб , защото те обичам толкова много, че никога не бих допуснала да видя сина си в такова състояние ..."
Това е майчината ЛЮБОВ ...!!