Пристигах от Ривър -Руж, където бях прегледал болен. КАРЦИНОМ. Ривър-Руж е едно ужасно място, където живееха нецастните негри.
Старата ми кола вървеше бързо. "Ще си бъда у дома в полунощ най-късно" Девойката се появи внезапно на светлината на фаровете. Тя стоеше по средата на пътя до един Буик. Размахваше ръце, викайки нещо. Аз спрях. Лицето ми беше в сянка, тя навярно ме виждаше зле. Аз обаче различавах всичките й черти - малко кръгло лице, умни очи, 18 години - не повече. - Случи ми се неприятна история - каза тя. Гласът й също беше хубав.
" - Колата ми не иска да върви. Казвам се Жил Морган. Баща ми е проф. Морган... Аз познавах проф. Морган. Цяла Америка го познаваше. И това, което той не знаеше в областта на рака, никой не го знаеше.
- Имате късмет- казах - Аз съм Жак Ферие. Лекар съм, но Вашата кола има заболяване, от което аз нищо не разбирам. Качете се , ще Ви закарам у Вас. .. Тя седна до мен и аз потеглих. Обичах да карам кола. Харесваше ми, че Жил беше до мен. Тя бъбреше, а аз се смеех, слушайки я.
- Обичате ли да танцувате? Обожавам да танцувам!Трябва да дойдете у дома - каза тя - Ще уредим това в някой от тези дни - в сряда например, ще бъде великолепно!.... Луд ли бях?...
- Една цигара? - предложи тя. Веднага разбрах, че всичко беше свършило. Бях забравил запалката. Аз наведох лицето си към светлината, МОЕТО ЛИЦЕ, което тя още не беше виждала. Тя постави бавно запалката и цигарите в чантата си, после се загледа втренчено в пътя пред нея, без да каже дума. ... Кожата ми е по-скоро светла. Устните ми не са дебели, но това не променя нищо....
АЗ СЪМ НЕГЪР...