Непременно ще дойде мигът,
в който ще се разделим с близките и приятелите си. 
В този миг ще се запътим към дом, който си мислим че е края на живота ни. 
О, ти сърце!  Какво ти е, защо не се връщаш!?
Какво ти е, защо не се осъзнаваш!?  
Да не би чернотата на греховете ми да те е обвила!?  
Или е студенината, която създаде парченце тъмна чернилка, върху която не  влияят погледите на заминаващите за Вечния Дом?! 
О, ти сърце, защо не ми отговаряш!?
Не виждаш ли погледите на заминаващите!?
Все още ли нямаш желание да погледнеш очите на покайващите се, и сълзите, които се стичат по лицата им!?
Ох, колко ми липсват тези сълзи!! 
Умирам от желание да ги  почувствам по моето лице… 
Колко ми липсват онези седждета и рекяти в тъмнината на последната част от нощта… Но нощта няма край… 
Аз продължавам да чакам, а душата в мен изгаря, че погубих живота си… 
Колко ми се иска да чуя твоите  удари от щастие от минутките прекарани на седжде пред Аллах…   
Ооох, колко си студено! 
Но и колко студени са миговете, които ти прекара в гърдите ми!?! 
Отговори ми сърце мое?!?  
Чуваш ли ме!?! 
Или се зарече да не говориш, когато  срещнеш отсъствалата истина пред теб!?!  Истината, която трябваше да се появи. 
Тази, след която настъпва сбогуването…
 Последното сбогуване!
Това сбогуване, което ме съкруши заради теб…  
Колко златни мигове пропилях заради студенината ти в неподчинение и поквара…?
Как успя да ме излъжеш - през целия ми живот – със затъването ми в сладострастия и харами…?   
Ооох, колко си студено!!!   
Ще дойде и твоя ден, в който ще се разнежиш и разтопиш от тежкия товар,
за да вкусиш чернилката на съжалението… 
Ако не се осъзнаеш???    
О, сърце… 
Отговори ми… моля ти се!!! 
Вече нямам сили, а тялото ми вика за помощ… 
Очите ми никога не се разплакаха, но сега те викат… 
ДАЛИ ще продължиш пътуването си по пътя,
без да имаш никакви съмнения в огромната тъмнина пред теб?! 
Или ще се осъзнаеш…? 
За да се върне отново усмивката на лицето ми !?!   
За да я прегърна с невиждано желание и щастие,
както се прегръщат приятели при пристигане от дълго пътуване ???   
Върни се сърце мое  и ми отговори!!!   
Блокира ми всички части на тялото с лошото ти поведение,
отвратителните ти дела и ужасни желания.
Колко малко са миговете за самосъжаление… 
Колко малко са сълзите, изплакани от моите очи… 
О, Аллах, колко се радвам за срещата с Теб!
 Колко щастливи мигове са онези,
в които човек се връща към чистотата и светлината!   
Колко прекрасни са онези секунди,
прекарани в служене на моя Господар! 
 Дойде деня, в който се просълзих… 
И не падат сълзите ми от студ или болка… 
Или заради теб, или заради мен…   
А сълзите ми се стичат… 
Заради твоето завръщане…
О, мое сърце!!!  
Не искаш ли Дженнета, както го искам и аз!?!
Не искаш ли да си заедно с най-достойния човекстъпвал по земята - там в най-високата степен Фирдеус!?  
Знам…кълна с в Аллах, че умираш от желание за тази велика среща.  
Кога ще се осъзнаеш… 
Кога ще се осъзнаеш…  Кога ще се осъзнаеш…
Ей, сърце!!!  
О, Аллах, Ти си Всечуващ и Приемащ дуите!  
Дари ме с богобоязливо и истинско сърце,
което да не се поддава на земните блага и сладострастия!!! 
 О, Аллах дари ме със щастие, сладост в подчинението ми към Теб,
и със сладостта на погледа към Твоето Честито Лице!!! 
О, Аллах, дари ме с Дженнета Ти,
който не е видян от око,и не е чут от ухо,
и човешкото сърце не може да си го представи!!!   
О, Аллах, приеми ми дуата!!!  Амин!!!   
Моля Всевишния Аллах да ни отреди от онези,
които милеят за своята религия Ислям
и денонощно я разпространяват по земята!!!   
Не ме забравяйте във вашите искрени дуи!!