Постинг
09.05.2017 20:03 -
ТИ СИ НА ПРАВ ПЪТ
Тази случка е пълна с поука и мъдрости.В нея се говори за непрестанната борба между вярата и неверието,между истината и заблудата,между праведниците и угнетяващите... Едно време живял един крал,който имал магьосник.Когато този магьосник доста остарял,отишъл при своя крал и му рекъл: - О, Кралю! Аз вече остарях. Изпрати ми един ученик, когото да обуча на магията! Така владетелят изпратил едно момче при магьосника, което да се обучи на магьосничество. Момчето започнало всеки ден да ходи при магьосника. По пътя си срещнало един отшелник, при когото поседнало, послушало го и харесало думите му. Младият ученик, когато отивал при магьосника, първо минавал през отшелника и беседвал с него. Много пъти закъснявал за час при магьосника, затова той го биел. Момчето се оплакало на отшелника, че магьосника го биел и той го подучил: - Когато закъснееш за среща с магьосника ще кажеш, че родителите ти са те забавили, а когато закъснееш за вкъщи, ще кажеш, че те е задържал магьосника. Младежът изпълнил препоръката на стареца и по този начин стихнали проблемите му. Обучението на момчето продължавало. Но един ден не щеш ли по пътя си се натъкнало на свирепо животно. То не позволявало на хората да минават по пътя. Момчето се зарадвало на това удобно положение и си казало: - Сега ще науча дали магьосникът или монахът е на правия път! Взело от земята един камък и рекло: - Господи мой! Ако делата на отшелника са по-приети при Теб от делата на магьосника, то убий този звяр, за да могат хората спокойно да минават по своя път! . След тези думи то хвърлило камъка и от раната, която получил, звярът умрял. А хората спокойно вече минавали по пътя. Подир тази случка момчето отишло при отшелника и му разказало за преживяното. - О, синко! - рекъл отшелникът. - Ти днес си по-добродетелен от мен. Доколкото виждам си достигнал висока степен. Скоро ще се изправиш пред беда и ще бъдеш изпитан. Когато това те сполети, не казвай никому къде се намирам. Момчето вече лекувало слепи по рождение, спасявало прокажени, помагало при различни болести. Кралят имал сляп приятел - везир, който също чул за способностите на момчето. Взел със себе си многобройни подаръци и отишъл при него. Рекъл: - Ако ме излекуваш и аз прогледна, всички подаръци, които съм донесъл нека бъдат твои. - Аз не мога да излекувам никого. Само Аллах е Този, Който лекува. Ако повярваш в Аллах, аз ще му се помоля и Той ще те излекува! В следствие на това човекът повярвал и Аллах го излекувал. Прогледналият везир отишъл при краля и седнал на своето място край него. Кралят го погледнал учудено и запитал: - Какво се е случило с теб! Кой ти възвърна зрението?! - Моят Господ! - отговорил везирът без дори да се замисли. Владетелят намръщил вежди и ядосано се провикнал: - Нима ти имаш друг Господар освен мен? Човекът отново отговорил без да се притеснява: И моят, и твоят Господар е Аллах! Кралят заповядал веднага да хванат човека и да го подложат на изтезание. - Кажи, аз не съм ли твоят Господар? - крещял кралят А човекът, който поел по правия път и усетил сладостта на вярата отговарял: - О, Кралю, жалко за теб! Остави тези дяволски неща и потвърди единството на Аллах. Той е Един и няма съдружник!... Владетелят чувайки тези думи се разярил още повече и увеличавал изтезанието му. Човекът вече нямал сили. Когато бил попитан кой го е научил на това, той посочил момчето. Хората на краля намерили момчето, хванали го и го завлекли в двореца. Владетелят му рекъл: - Синко, значи доста си напреднал в магьосничеството, щом лекуваш слепи и прокажени? Младежът изправил глава и рекъл: - Аз не лекувам никого, само Аллах е този, който лекува! - Лъжеш! - провикнал се краля. - Не, Аллах е този, който лекува! Тогава кралят заповядал да го подложат на изтезание. - Кой те научи на тези неща? - ядосано питал кралят Накрая момчето не издържало и съобщило мястото на отшелника. Веднага войниците хванали отшелника и го завели в двореца. - Хайде,откажи се от вярата си! - рекъл му кралят Старецът отговорил: - Нима искаш да оставя светлината и да стана угнетител? Кралят ужасно се разгневил: - Значи раздорът ти се заражда в главата?Първо ще се разпрявам с теб!Разрежете го на две с трион!Войниците започнали да режат човека като дърво.След малко старецът бил разрязан на две.След като приключили със стареца,владетелят,заповядал на войниците да хванат везира: - Хайде,откажи се от тази религия и потвърди,че аз съм твоят Господ!... Но везирът също не мислел да се откаже от Аллах,който беше възвърнал зрението му. - О, Кралю! - казал везирът. - Старецът падна мъченик, а ти стана от угнетителите. Дори да убиеш и мен, аз също ще стана мъченик по пътя на Всевишния. А твоето неверие и гнет ще се надбавят и ще бъдеш на-казан в Джехеннема! Не се подчинявай вече на дявола и стани човек, стани вярващ, за да се спасиш! Ето, ние се спасихме, станахме вярващи. Спаси се и ти!... Но свирепият Владетел, въобще дори не се вслушвал в думите на своя везир и въобще не мислел да стане вярващ... - Разрежете го на две! - заповядал кралят. Везирът също станал мъченик... Дошъл ред и на момчето. На него отправил същото предложение, те. да се откаже от своята вяра. Но то отговорило както и неговите приятели: - Кралю, ти не можеш да ми направиш нищо, защото аз не съм нито стар отшелник, нито пък везир! Не можеш да ми навредиш докато моят Господар не ти позволи! Тези думи подлудили краля: - Сега ще видиш! - казал той. - Войници! Заведете го на върха на планината. Ако до тогава се откаже от своята вяра добре. Ако ли не, хвърлете го от най-високия връх на планината! Оковали момчето във вериги и го повели към върха на планината. Ясно било, че щели да го убият. Младежът се помолил на Всевишния: - Господи мой! Помогни ми! Изведнъж планината била изпълнена със силен шум и войниците се търкулнали надолу. Така момчето било спасено. То се върнало при Краля, който когато го видял онемял. - Ти не умря ли?! Къде са войниците ми? - Аз не ти ли казах, че не можеш да ми направиш нищо! Аллах ме спаси то тях. Докато е рекъл Всевишния, аз ще изпълнявам своята задача, а ти не ще можеш да ме убиеш! Но Кралят така и не разбирал това нещо, отново изпратил група войници: - Оковете го във вериги, качете го на кораба и го закарайте навътре в морето. Ако се отвърне от вярата си добре, ако ли не. пуснете го в дълбините на морето, за да се удави! Качили момчето на кораба, а то отново се помолило на Всевишния: - Господи мой! Помогни ми! Веднага се появила буря, която преобърнала кораба и войниците се издавили. Момчето отново живо и здраво се изправило прел Краля, който не можел да повярва на очите си. Вече бил обзет от страх. - Ти още ли не си мъртъв?! ~ попитал Кралят. Какво стана с войниците? Момчето с усмивка на уста рекло: - Всевишният ме спаси от тях, унищожи ги. Защо не спреш да упорстваш и не повярваш?! Кралят хитрувайки попитал: - Ей. момче, кажи ми най-напред ти какво си, човек ли си или джин. Ако си човек, значи си смъртен. Ако ми покажеш как може да стане това, то аз ще повярвам! - Искрен ли си в думите си? - рекло момчето. - Да, обещавам! - В такъв случай ще ти кажа как! - Как? - Докато не направиш това, което ще ти кажа, не ще можеш да ме убиеш! - Какво трябва да направя?! - Събери народа на един голям площад. Вържи ме за едно фурмово дърво. След това ще ти кажа как да ме. убиеш! Владетелят веднага разпратил заповед народа да се събере на площада. Хората се стекли от всякъде. Всички били вперили поглед върху момчето, което било завързано за фурмовото дърво. - О,Кралю!-проговорило момчето-Кажи на всичките си стрелци да се прицелят в мен и да стрелят с лъковете си! Най-добрите стрелци излезнали на площада. Прицелили се в младежа и започнали да смелят. Всички, гледали какво ще се случи. Hо за голямо учудване нито една стрела не се забила в момчето. Момчето проговорило: - О, хора! Както видяхте стрелите на неверниците не могат да ми навредят. Но аз не съм меляике! Не съм и Господ! Аз съм човек като всички вас. Човек се ражда, живее и умира. Сега ще ви покажа как се умира. Но Кралю, искам още веднъж пред хората да обещаеш, че като умра ще повярваш в Аллах. Хората наблюдавали случващото се с голямо внимание. - Да, ще повярвам в Аллах! - обещал Кралят. Момчето извикало при себе си Краля и му рекло: - Вземи една стрела, сложи я на лъка и кажи: „В името на Аллах" и след това стреляй. Ако направиш това, ще ме убиеш! Владетелят отвърнал: - Не, аз все още не съм повярвал в твоя Господ! Добре, тогава кажи: „В името на Аллах, Господа на това момче!" Кралят се зарадвал: - Добре, това ще го кажа! Насъбралият се народ не си поемал дъх дори от напрежение, защото преди малко видели как стотиците стрели не успявали да го пронижат, а сега една стрела трябвало да сложи край на живота му... Кралят взел една стрела, опънал лъка и изрекъл: - В името на Аллах, Господа на това момче! След това изстрелял стрелата и тя се забила в слепо¬очието на момчето. То извадило стрелата, сложило ръка върху раната и издъхнало. Хората щом видели случилото се започнали да викат: - Амення би хазел гулям! /Повярвахме в Господа на това момче!/ Кралят бил дал обещание пред своя народ. Сега не знаел какво да направи.Съветниците му отишли веднага при него и рекли: - О,Кралю!Видя ли какво стана?Сполетя те онова,от което се страхуваше.Хората повярваха в Господа на момчето.Ако не направиш нещо ще загубиш короната и трона си. Кралят заповядал: - На площада и в началото на пътищата да се изкопаят ями, които да се напълнят с дърва и да се запали огън. Всички вярващи да бъдат доведени и хвърлени в огъня! Войниците изпълнили заповедта му. На площада и в началото на пътищата изкопали ями и запалили огън в тях, а тронът на Краля бил сложен срещу ямата на площада, за да наблюдава случващото се. Довеждайки повярвалите, задавал им въпроса: - Аз кой съм? А те отговаряли без страх: - Ти си само един човек, който е утнетител. Ние вярваме в Господа на световете! - Хвърлете ги в огъня! -повелявал коравосърдечния крал. Така невинните вярващи били хвърлени един по еди н в огъня. В този ден всички вярващи били изгорени. Но нито един измежду тях не си и помислял дори да се откаже от своята вяра. Когато били хвърляни в огъня, те произнасяли: - Повярвахме в Господа на това момче! По едно време довели жена с десет дневно бебе в ръце. Кралят я попитал: - Кажи аз кой съм, не съм ли твоят Господ? - Моят Господ е Аллах. Ти си само едни човек като всички нас и ще си понесеш наказанието за стореното! - Ей, жено! Не погубвай себе си. подчини ми се. за да те пощадя. В ръцете си държиш бебе, смили си поне за него! - Не! Ако ти се подчиня значи да горя вечно в огъня на Ада! А наказанието, което ти ще ми приложиш е временно! Никога не бих се отказала от вярата си! - Добре! - казал Кралят. -Тогава първо ще хвърлим детето ти в огъня! - Не, не! Първо хвърлете мен в огъня, за да не гледам как гори детето ми! - Жено! Ако не искаш да гледаш това, тогава повярвай в мен! Ако ли не, ще изгоря детето пред очите ти! Милостивото майчино сърце се зачудило какво да прави. За малко се разколебала и си помислила: - Ами ако с уста кажа, че вярвам в Краля, а в сърцето си съм привързана към моя Господ, дали ще бъда държана отговорна? Тогава станало чудо, бебето проговорило: - О, майко, търпи, защото ти си в правия път! Така майката и бебето били изгорени, станали мъченици, но ето че последвало и второ чудо. Развихрил се силен вятър,който насочил пламъците на огъня към Краля и хората му.Всички изгорели,а след това и дворецът,тронът му също...Да, никой угнетител не остава ненаказан. Всевишният казва в Корана: „Сграбчването на твоя Господ с могъщо." /85: 12/ В Свещения Коран се разказва за тази случка назована „Асхабул ухдуд" „Проклети да бъдат хората, изкопали ямата за огъня, пълен с гориво! Когато седяха около нея и на /всичко/ онова, което вършеха с вярващите, бяха свидетели. И ги възненавидиха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеелавния, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е свидетел. За онези, които изгаряха вярващите мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Ада и за тях е мъчението на кладата.” /85 : 4-10/ В ямата вярващите били спасени от Всевишния, като бързо им били отнети душите и не се мъчели в огьня. Но нека сега да продължим със случката. Тази трагедия се разиграла в земите на Йемен. По време на управлението на Халифа Умар, Йемен изцяло бил под управата му. Сахабето Муаз бий Джебел/р.а./ било изпратено в Йемен. Това бил човекът, който най-добре познавал Корана. Той бил слушал разказа за „Асхабул Ухдуд" лично, от Пророка/с.а.с./ Вече били изминали около два века от случката. Но Муаз бил любопитен, разпитвал по-възрастните дали са чували нещо за тази случка. Искал да узнае къде е било убито момчето. Ето, че успял д установи местонахождението на дървото, за което било завързано момчето при неговата екзекуция. Муаз започнал да копае покрай дървото и какво да види?Тялото на момчето стояло непокътнато, все едно, че било убито току що, а ръката му била върху раната. Муаз/р.а./ преместил ръката му и от раната бликнала кръв. Тялото било като живо. Всевишният не бе позволил на пръстта да го разяде и го бе дарил с живот, който ние не бихме могли да разберем... Всъщност, дори не е правилно да казваме за убитите по пътя на Аллах, че са мъртви. Защото те са живи... Муаз/р.а./ написал писмо на Халифа Умар: - „О, повелителю на правоверните! Аз открих тялото на момчето. Какво да го правя?"" Справедливият Халиф отговорил: - „Погреби го там където си е, но не оформяй гроб върху него, нека бъде неизвестно мястому." Мъдростта на Халифа била, че: Мястото на момчето е при Аллах.Йемен току що се бил освободил от идолопоклонничеството.Ако бил оформен гробът на момчето,щели да започнат да го посещават, а после може би и да му се покланят..
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
