“Въпреки че те самите изпитват нужда, предпочитат другите пред себе си…”
Тоест ако сподвижниците изпитат някаква нужда или получат помощ, мислели първо за нуждите на своя брат мюсюлманин, предлагали тази възможност и помощ на него.
Нашият Пророк, разбирайки за тази саможертва и искреност на сподвижниците, приема тази постъпка като добродетел. Свещеният Коран известява всички мюсюлмани за това поведение,като споменава за добродетелите и достойнствата му - въпреки че човек изпитва нужда,да предпочете и да мисли за нуждите на своя брат по вяра. Много са примерите в тази насока.
Ако позволите, ще представя един.
Съподвижниците на Пратеника на Аллах се сражавали във войната при Йермук.
Битката продължила цял ден и в късните часове двете страни започнали да събират загиналите.
Хузейфе, търсейки племенника си Харисе, го намерил измежду ранените.
Харисе лежал тежко ранен, ожаднял, потънал в прах, сякаш с очите си казвал:
“Какво стоиш, подай ми вода!”
Хузейфе подал вода, когато се чул друг стон:
- Вода, една капка вода!
Чувайки тези ридания, лежащият безпомощен Харисе, повдигайки вежди, бил категоричен:
- Не искам водата! Занеси я на стенещия!
Хузейфе станал и се насочил към ранения.
Това бил Икриме. Подавайки му водата, се чул друг стон:
- Вода, заради Аллах, само една капка!
И той се отказал от нея и посочил:
- Занеси водата на стенещия ми брат!
Хузейфе побързал да я занесе.
Раненият ридаещ бил Ияш, но той вече бил отпил от чашата на шехадета (бил вече мъртъв).
Хузейфе веднага се върнал, за да даде водата на Икриме.
Но и той бил станал шехид (загинал по пътя на Аллах).
След това отишъл при племенника си Харисе.
Като дошъл, видял,че и той е затворил очи за този тленен свят.
Разказвайки тази случка, Хузейфе споделя следното:
- В живота си съм попадал в различни ситуации.Но нито една от тях не ме учуди и не ме разчувства толкова,колкото тази случка.Между тях нямаше дори роднинска връзка.Но религиозното братство ги доведе дотам,че дори с риск за живота си те предпочетоха да задоволят нуждите на своите верски братя.
Сега предполагам и вие разбирате още по-добре,че възхвалата в Свещения Коран наистина има право.
Тази истина не е малка саможертва.
ЗЛАТНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСЛЯМСКАТА ИСТОРИЯ
на Ахмет Шахин
