Постинг
03.03.2015 13:01 -
Разказът на един младеж
Днес, с позволението на Аллах Теаля, ще ви споделя историята на един младеж от Саудитска Арабия.
Ето какво разказва младежът:
“Работех като шофьор на автобус и преминавах дълги маршрути.
С много труд успях да събера пари и да си закупя собствен малък автобус.
През месец Рамазан и времето за хадж имах много работа, тъй като маршрутът ми беше от Джидда до Медина.
Не знаех ден ли е или нощ от многото работа.
Работех и през нощите.
Бях погълнат от мечтата да живея разкошно.
Дори използвах хапчета, които да ме подържат бодър.
Така продължих две години. Събрах доста пари.
Вече си мислех да се отдам на почивка, но винаги, когато тръгвах на курс, си казвах, че той ще е последният, и така продължих много време.
Аллах Теаля пожела живота ми да се промени.
Един ден потеглих отново от Джида към Медина.
Изминах дълъг път.
Внезапно ме изпревари една кола с бясна скорост.
Почувствах, че ще се случи нещо.
След миг видях тази кола как се преобръща пред мен и видях как телата на пътниците в нея се разделяха на парчета.
Бях виждал много катастрофи, но тази беше над представите ми за трагедия.
Пътниците в автобуса бяха потресени от гледката.
Казах си:
“Ако аз бях на мястото на тези хора в колата?! Как ще застана пред Аллах?! Не съм извършил нито един намаз, не съм помолил Аллах нито един път да ми прости?!”
Разтреперих се.
Не можах да продължа да управлявам автобуса.
След около три часа потеглихме.
Пристигнахме до Медина.
Пътниците слязоха от автобуса и аз се върнах към Джида.
По пътя кланях акшам и ятце намаз.
Бяха първите намази, които кланям в живота си.
Прибрах се вкъщи при съпругата си, но видях, че нещо не е наред в поведението й.
Когато ме видяла си е помислила, че съм болен, и ми каза:
“Не ти ли казах да оставиш тези хапчета? Тези хапчета, които те умъртвяват кога ще ги спреш? Когато напуснеш този живот и отидеш в огъня ли?”
Казах й:
“Дадох обет пред Аллах, че няма да използвам тази мръсотия повече.”
Казах й, че съм кланял два намаза и че съм се покаял пред Аллах.
Съпругата ми се разплака от щастие и радост от това, което съм извършил.
Тази вечер не можах да вечерям. Страхувах се от смъртта.
Същата вечер сънувах, че притежавам замъци, богатства, коли и подобни неща.
Но изненадващо…
Видях се как обикалям между гробовете и от гроб на гроб обикалям и търся онзи младеж от катастрофата, но не го намерих.
Почувствах силен удар в главата си. Стреснах се. Когато се събудих, разбрах, че е било сън. Беше след полунощ.
Станах и се приготвих да кланям допълнителен намаз, след което отидох към джамията, за да кланям сабах намаз.
От този ден аз съм друг. Слава на Аллах, Който ме напъти и ме спаси от заблудата.
Този младеж, виждайки ужасната катастрофа, се променил и станал истински мюсюлманин. Направил си е равносметка, ако смъртта го завари, как ли ще застане пред Аллах без намази, без добри дела.
И впоследствие се променя и става набожен мюсюлманин, който не пропуска нито един намаз, дори кланя и допълнителни намази през нощта.
Трябва ли и с нас да стане голяма трагедия, за да се сетим, че трябва да кланяме намаз?
Трябва ли да се случи нещо лошо, за да се променим?
Трябва ли да осакатеем, за да изоставим греховете?
Молим Аллах Теаля да ни напътства към намаза,
към добрите дела,
да ни пази от съблазните на шейтана
и съблазните на мимолетния земен живот
и ни опрости греховете.
Амин
Ето какво разказва младежът:
“Работех като шофьор на автобус и преминавах дълги маршрути.
С много труд успях да събера пари и да си закупя собствен малък автобус.
През месец Рамазан и времето за хадж имах много работа, тъй като маршрутът ми беше от Джидда до Медина.
Не знаех ден ли е или нощ от многото работа.
Работех и през нощите.
Бях погълнат от мечтата да живея разкошно.
Дори използвах хапчета, които да ме подържат бодър.
Така продължих две години. Събрах доста пари.
Вече си мислех да се отдам на почивка, но винаги, когато тръгвах на курс, си казвах, че той ще е последният, и така продължих много време.
Аллах Теаля пожела живота ми да се промени.
Един ден потеглих отново от Джида към Медина.
Изминах дълъг път.
Внезапно ме изпревари една кола с бясна скорост.
Почувствах, че ще се случи нещо.
След миг видях тази кола как се преобръща пред мен и видях как телата на пътниците в нея се разделяха на парчета.
Бях виждал много катастрофи, но тази беше над представите ми за трагедия.
Пътниците в автобуса бяха потресени от гледката.
Казах си:
“Ако аз бях на мястото на тези хора в колата?! Как ще застана пред Аллах?! Не съм извършил нито един намаз, не съм помолил Аллах нито един път да ми прости?!”
Разтреперих се.
Не можах да продължа да управлявам автобуса.
След около три часа потеглихме.
Пристигнахме до Медина.
Пътниците слязоха от автобуса и аз се върнах към Джида.
По пътя кланях акшам и ятце намаз.
Бяха първите намази, които кланям в живота си.
Прибрах се вкъщи при съпругата си, но видях, че нещо не е наред в поведението й.
Когато ме видяла си е помислила, че съм болен, и ми каза:
“Не ти ли казах да оставиш тези хапчета? Тези хапчета, които те умъртвяват кога ще ги спреш? Когато напуснеш този живот и отидеш в огъня ли?”
Казах й:
“Дадох обет пред Аллах, че няма да използвам тази мръсотия повече.”
Казах й, че съм кланял два намаза и че съм се покаял пред Аллах.
Съпругата ми се разплака от щастие и радост от това, което съм извършил.
Тази вечер не можах да вечерям. Страхувах се от смъртта.
Същата вечер сънувах, че притежавам замъци, богатства, коли и подобни неща.
Но изненадващо…
Видях се как обикалям между гробовете и от гроб на гроб обикалям и търся онзи младеж от катастрофата, но не го намерих.
Почувствах силен удар в главата си. Стреснах се. Когато се събудих, разбрах, че е било сън. Беше след полунощ.
Станах и се приготвих да кланям допълнителен намаз, след което отидох към джамията, за да кланям сабах намаз.
От този ден аз съм друг. Слава на Аллах, Който ме напъти и ме спаси от заблудата.
Този младеж, виждайки ужасната катастрофа, се променил и станал истински мюсюлманин. Направил си е равносметка, ако смъртта го завари, как ли ще застане пред Аллах без намази, без добри дела.
И впоследствие се променя и става набожен мюсюлманин, който не пропуска нито един намаз, дори кланя и допълнителни намази през нощта.
Трябва ли и с нас да стане голяма трагедия, за да се сетим, че трябва да кланяме намаз?
Трябва ли да се случи нещо лошо, за да се променим?
Трябва ли да осакатеем, за да изоставим греховете?
Молим Аллах Теаля да ни напътства към намаза,
към добрите дела,
да ни пази от съблазните на шейтана
и съблазните на мимолетния земен живот
и ни опрости греховете.
Амин
Аз плюя на такава "свобода"!
КАКВИТО СА НИ ДЕЛНИЦИТЕ-ТАКИВА СА НИ И П...
Савската царица предрича преражданията н...
КАКВИТО СА НИ ДЕЛНИЦИТЕ-ТАКИВА СА НИ И П...
Савската царица предрича преражданията н...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
