Човешките вярвания са извънредно разнообразни; в тях се смесват както истини, така и суеверия. Вярванията могат да се променят както с възрастта и опита, така и под влияние на други фактори. Някои вярвания обаче се споделят от цели групи. От тази гледна точка най-значима е представата, която човек има за самия себе си. Откъде е дошъл? Накъде отива? Кой го е създал? Каква е целта на сътворението? И т.н. Метафизиката се опитва да даде отговор на тези мъчителни въпроси. Така или иначе те съставляват самата религия. В какво вярва човек е личен проблем. Историята на човешкия род обаче свидетелства за многобройни прояви на насилие и братоубийствени сблъсъци, от които дори животните биха се засрамили. Основният ислямски принцип по този въпрос е изразен в следното знамение от Св. Коран: 

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
[2:256]
Да се бориш срещу незнанието без да принуждаваш някого да повярва в каквото и да било, е проява на милосърдие и дори на саможертва - това е позицията на Исляма.
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите - добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца,
[4:36]
( Истинският мюсюлманин вярва в Аллах - Творецът на всяко нещо и единствено на Него служи. )
На Аллах се кланя всичко на небесата и всяка твар по земята, и ангелите - без да се големеят. Страхуват се от техния Господ [властващ] над тях и вършат, каквото им се повелява.
[16:49-50]
( Истинският мюсюлманин вярва в ангелите. Те са създания от светлина и нямат материални потребности. Ангелите прекарват дните и нощите си в служене на Всевишния Аллах. )
И не оцениха [неверниците] Аллах с истинското Му величие, когато рекоха: "Аллах не низпосла нищо на човек". Кажи: "Кой [тогава] низпосла книгата, която Муса (Мойсей) донесе като светлина и напътствие за хората? Пишете я върху отрязъци, които показвате, [но] и много скривате. И бяхте научени на това, което не знаехте нито вие, нито бащите ви." Кажи: "Аллах!" После остави ги в своята заблуда да се забавляват!
[6:91]
И изпратихме по следите им Иса (Исус), сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.
[5:46]
Книгата, която Ние ти разкрихме (о, Мухаммад), тя е истината, потвърждаваща онези [Писания], които са преди нея. За Своите раби Аллах е сведущ, всезрящ.
[35:31]
( Истинският мюсюлманин вярва във всички свещени писания и откровения, низпослани от Всевишния Аллах. Коранът споменава "Свитъците на Ибрахим (Авраам)", "Тората на Муса (Мойсей)", Псалтира на Дауд (Давид), Евангелието на Иса (Исус). Но много преди откровението на Корана, низпослано на Мухаммад, някои от тези книги и послания били загубени или изопачени, а други - забравени, пренебрегнати или скрити. Коранът е единствената автентична и пълна Книга на Аллах, която днес съществува. По принцип мюсюлманинът вярва в предишните небесни книги и откровения, но в първоначалния им вид, в който били низпослани. )
Кажете: Повярвахме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим (Авраам), и Исмаил, и Исхак (Исаак), и Якуб (Яков), и на родовете, и в даденото на Муса (Мойсей), и на Иса (Исус), и в даденото на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и Нему сме се посветили.
[2:136]
( Истинският мюсюлманин вярва във всички пратеници на Аллах без да прави разлика между тях. Пророците са хора изключително набожни, пример за поведение както в духовен, така и в материален и социален план. Чудесата не са абсолютно задължителни за тях (макар, че историята отрежда такива на почти всички пророци, самите те твърдели, че чудесата са дело на Бог); единствено учението им е гаранция за тяхната правота. Всички пратеници, без изключение са били смъртни, човешки същества, носители на божественото откровение и избрани от Аллах да изпълняват определени задачи. Сред тях Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е последният Пратеник и той е славата, която увенчава двореца на Пророчеството. )
Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.
[21:47 ]
( Истинският мюсюлманин вярва в Съдния ден. Един ден нашият свят ще бъде унищожен по заповед на Аллах и след време Този, който го е създал, ще ни възкреси. Всичко, което правим, всяко наше намерение, всяка наша дума, всяка наша постъпка се пази в безпогрешна книга. Хората с добри дела ще бъдат щедро възнаградени и ще се разтвори пред тях Рая на Всемилостивия, а тези с лоши дела ще бъдат наказани и хвърлени в Ада. )
Не се случва беда преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно. За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало, и да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците...
[57:22-23]
( Истинският мюсюлманин вярва в предопределението. В същото време човек е дарен със свободна воля и носи отговорност за делата си. Ислямът поставя пред вярващите необходимостта от действие. Доколкото Божествената воля остава тайна за човека, той ни най-малко не трябва да се отчайва от първите си неуспехи, а да постоянства в постигането на своята цел докато я завоюва или разбере, че е непостижима. Едва тогава, когато вече е направил всичко възможно - се намесва ислямската идея за предопределението, целяща да успокои и утеши човека: такава е божията воля! А успехът или неуспехът в този живот нямат никакво значение за вечното спасение, за което Бог ще отсъди според намеренията и усилията, а не според резултатите и успехите. )
Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда.
[4:40]
И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.”
[28:77]
( Ислямът набляга изключително върху факта, че човек се състои едновременно от два елемента - тяло и дух, и че не бива никога да пренебрегва едната част за сметка на другата. Цялостното отдаване на духовни практики означава да се стремиш да се превърнеш в ангел (макар, че Бог вече е създал ангелите); посвещаването изключително на материалните нужди би принизило всекиго до нивото на животните, на растенията, че дори и до това на дявола (Бог вече е създал такива творения). Целта на сътворението на човека, с неговите материални и духовни способности, ще остане непостигната, ако той не поддържа хармонично равновесие между нуждите на своето тяло и дух. )
Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Не обича Той угнетителите. А който се брани, след като го угнетят, за такива няма вина. Вина имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение. А който търпи и прощава, това е от значимите дела.
[42:40-43]
Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, премъдър. И не е покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях.” - нито за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили болезнено мъчение.
[4:17-18]
Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: “Това е от Аллах.”, а ако ги сполети злина, казват: “Това е от теб [о, Мухаммад]!” Кажи: “Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума?
[7:78]
Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват -
[23:91]
Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.
[5:3]
( Преди Мухаммад (А.Б.М.Д) да умре, Коранът казал, че религията на Аллах била изградена, благодатта на Аллах към вярващите - завършена и истината на откровението - защитена и сигурно запазена и занапред. Това означава, че нищо не може да бъде съкратено, нито пък допълнено в религията. )
А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.
[3:85]
( Трябва да се има предвид, че Ислямът не е бил проповядван само от Пророка Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Това е посланието на Аллах към хората, донесено от Нух (Ной), Ибрахим (Авраам), Муса (Мойсей), Иса (Исус) и останалите пророци, мир на всички тях. Това послание се е съдържало във всички Божествени Книги, но за съжаление те не са достигнали до нас в оригиналния си вид. Изключение прави единствено Свещения Коран, чието послание Аллах е обещал да пази до края на света. )